Как да НЕ СЕ ПРОВАЛИМ на интервюто за работа?

Здравейте приятели,

Скоро не бях писал в моя блог, но може да отваряте шампанското - този момент отново дойде!

Началото на годината е. Много от Вас са си дали обещание на 31-ви Декември да бъдат с една идея по-малко дебели през 2016-та, други да намалят драстично консумацията на алкохол, а трети да сменят гадната си работа. Тази публикация е посветена на третата група, като в рамките на следващите точно 1603 думи ще Ви обясня накратко как да не се провалите на интервюто за работа. При интерес в рамките на някоя друга статия бих описал как да напишете CV като бял човек ( без капка расизъм ).
  

Подготовката за интервюто

   Като съдия по футбол за мен футболния мач започва много преди стъпването на стадиона. Още когато получа назначение за даден мач, проверявам как са се справяли отборите до момента, как вървят в класирането, ако някой по-близък колега е бил през някой от предните кръгове на техен мач му звъня и го питам как са били нещата.
    При подготовката за интервю човек би трябвало да спазва същите принципи, като най-добре още преди да сме кандидатствали да проверим компанията и да помислим дали бихме искали да работим за тази фирма.

 Запознайте се добре с дейността на компанията, прочетете малко за историята й, намерете профилите в LinkedIN на хората които ще Ви интервюират, потърсете ваши приятели или познати работещи в тази компания и ги разпитайте как е минало тяхното интервю и как са нещата във фирмата. Потърсете информация за техническите въпроси които биха могли да Ви зададат. Знанието на базовите неща за една компания ще Ви спечелят бонус точки пред интервюиращите, като бихте могли да създадете впечатление, че наистина искате работата щом сте се подготвили толкова добре за интервюто. 

Облекло  

Облете се подходящо. Първото впечатление, което правите, е изключително важно. Ако изглеждате като скинар или кифла тъкмо излязла от Orient 33, шансовете не са на Ваша страна. Трудно ми е да определя какво точно е подходящо, но като цяло опитайте се да бъдете избръснати, подстригани, с чисти дрехи, по възможност бизнес стил, лек грим ( за представителите на женския пол, макар че времената са такива че и някои мъже може да решат да се гримират ) и ако не ухаете натурално, би било страхотно. 

На интервюто

На 99,9% от интервютата на които ще присъствате ще Ви зададат едни и същи въпроси :

·         Представете се /  Разкажете за професионалния си опит.
·        Защо кандидатствате при нас? Защо напускате?
·        Кое е най-голямото Ви постижение?
·        Разкажете ни за Вашите силни/слаби страни.
·        Как се виждате след Х брой години? Като космонавт или Батман?
·        Какво заплащане очаквате?

Представете се /  Разкажете за професионалния си опит

Намислете си едно хубаво, кратко, точно и ясно представяне на професионалния Ви опит до момента и го наизустете. Няма нужда да споменавате за хобитата си нито за семейния си статус. Не се впускайте в подробности за работни позиции, които нямат много общо с тази, за която кандидатствате в момента. Много хора се притесняват за техническата част от интервюто, но мога да ви уверя, че ако се харесате като човек на интервюиращите Ви, дори да имат някакви съмнения за Вашите технически способности, биха ги пренебрегнали. Затова е важно да наблегнете повече за вашите предишни успехи, умения и на ОГРОМНОТО ВИ желание да научавате нови неща.

Защо кандидатствате при нас? Защо напускате?

„Развитие“ е ключовата дума при отговарянето на тези въпроси. Искате да се развивате и затова търсите ново поприще да разкриете потенциала си. Наблегнете на това, че сте супер подходящ за позицията, че Ви бива адски много в работата Ви и покажете интерес в дейността на компанията. Шансът интервюиращите Ви да задълбаят по тези въпроси е доста голям, така че ще е хубаво като причини за напускане да отбележите и нещо друго различно от желанието Ви да получавате повече пари за труда си.

Кое е най-голямото Ви постижение?

Това че сте изпили две бутилки водка на един осми декември и не сте припаднали, победният гол срещу отбора на съседната махала когато бяхте на 14… сори, пичове... тези "успехи" не вършат работа. Няма значение колко водка може да изпиете, не си признавайте поне до първия тиймбилдинг след като Ви мине изпитателния срок – не бива да разбират че сте скрит алкохолик.
Би било супер, ако до момента сте успели да се справите с някакъв тежък проект или задача, да разкажете за него и как сте се преборили с трудностите по него.
В личен план, ако сте били доброволец към някоя организация и сте свършили някоя добрина, също би Ви спечелило бонус точки.

Разкажете ни за Вашите силни/слаби страни

При този въпрос трябва да сте съобразителни. Силните страни, които трябва да изброите, трябва да отговарят на типа работа, който се наемате да вършите. Помислете за такива силни страни и качества, които ще са от полза за работата, за която кандидатствате и след като прецените за кои от тях бихте могли да дадете и пример от вашата собствена кариера, ако Ви попитат – кажете ги. На въпроса за Вашите слаби страни също бъдете много внимателни, не бъдете прекалено критични към себе си и не издавайте истински слабите си страни още на интервюто. Дежурният съвет на специалистите като отговор на този този въпрос, е да представите някоя своя „слабост“ като силна такава. Такъв пример може да бъде „ Обичам да върша нещата както трябва и затова понякога работя по дадена задача/проект докато не бъде свършена перфектно. Това може да забави проекта за известно време, но съм си такъв – перфекционист.“.  

Как се виждате след Х брой години? Като космонавт или Батман?

Изгасете светлините. Вземете своята кристална топка, избършете прахта от нея, отправете молитва към Деметра и отправете поглед към сърцевината на топката. Какво Ви казва тя? Нямате топка? Е, аз ще Ви кажа какво е хубаво хората от другата страна на масата да чуят. Те искат да чуят, че имате някакъв реалистичен поглед за кариерното си развитие и че го свързвате с тяхната компания. Ако искате да емигрирате след някоя друга година, да станете космонавт или просто да смените професията – не им го казвайте. Никой не би наел човек, който всеки момент може да си бие чукалата да бере маслини в Гърция.
Отговор от типа на „Бих искал да бъда senior/team lead/manager“ аз лично ги намирам за достатъчно рационални. Отново ще припомня да не споделяте прекалено много неща от личния си живот.

Какво заплащане очаквате?

Проучете какво е нивото на заплащане в този сектор/фирма преди да се явите на интервюто. Наистина не е гот да си смените работата и да получавате по-малко на новото място, но не е и много разумно да обявите някаква невероятна цифра която може значително да се отдалечава от това, което биха Ви предложили и от това, което сте получавали до момента.
Кажете висока сума и може да ви отрежат, защото бюджетът им е по-нисък. Кажете много ниска и могат да ви вземат да работите за по-малко пари отколкото наистина заслужавате. Както при много други неща в живота, истината е някъде по средата. Намислете си една минимална сума, под която не бихте искали да паднете, и определете сума, която да е 15% по-висока от исканата от Вас. Ако знаете, че сте се представили супер на интервюто, бихте могли да се пазарите за възможно най-високо заплащане, така че колкото по-добро впечатление оставите за своите технически и личности умения, толкова по-благоприятно настроени към Вашето заплащане ще бъдат и Вашите бъдещи работодатели.

Понякога е добра идея да забавите отговора на този въпрос и когато Ви попитат какво заплащане очаквате, да отговорите че то не е толкова важно за вас, колкото да намерите работа, която ще Ви кара да се чувствате пълноценен, да се развивате и т.н. След такъв отговор, интервюиращите Ви ще задълбаят и тогава все пак ще трябва да дадете отговор. Покажете,че сте информиран и отговорете нещо умно от сорта на
„ Проучих щателно какво е нивото на заплащане в тази сфера, консултирах се с мои приятели работещи на такава позиция и смятам, че сумата между ХХ и УУ лева е едно добро възнаграждение.“. Брилянтен отговор :v

Задавайте въпроси

Никак не е лошо да зададете някой друг въпрос на интервюиращите Ви. Като например : 

• Какви са възможностите за кариерно развитие при тази позиция?
• Защо тази позиция е отворена?
• С какъв екип ще работя?
• По какъв начин оценявате работата на служителите тук?
• Имате ли някакви колебанията дали аз съм подходящ за тази позицията? 

Със задаването на въпроси ще им покажете колко сте заинтересован и може да разберете важни неща за компанията и екипът в които ще работите.

Още няколко неща, които никак не е ОК да правите по време на интервю :

·        Не дъвчете дъвка. Освен ако не сте Алекс Фъргюсън.

·        Не говорете за кучето/котката си. На никой не му пука, че имате пинчер или персийка която ви препикава мушкатото.

·        Като отговаряте на въпросите, гледайте хората в очите. Не зяпайте мухите и картините.

·        При здрависването с интервюиращите Ви не бъдете слаботелесни точно в този момент. Няма нужда и да счупите пръстчетата на готината HR-ка.

·        Не отговаряйте на обаждания по телефона. Изключете звука предварително.

·        Не разденсвайте на стола. Намерете си удобно място и стойте мирно.

That's it. Надявам се да съм Ви бил полезен. Със сигурност има още неща, които биха могли да се добавят, но като за без пари - толкова :v !

Имайте предвид, че можете да срещнете изключително спрели типове, които да Ви питат какво животно искате да сте, коя зодията сте, какъв Ви е любимия цвят, кое е любимото Ви стихче, и на базата на точно тези отговори да преценят дали ставате за работа.
Като цяло това е адски абсурдно, но Cést la vie - такъв е животът.

Cheers!

Срещата ми с Едуард Фрийман

Днес гост лектор в лекцията ни по "Leadership in organisations" бе R. Edward Freeman . Имах шанса да си поговоря с един от големите  в областта на бизнес етиката / мениджмънта , известен със своята "stakeholder theory". Темата на лекцията бе за отговорностите и ценностите на бизнеса и хората. Зададох му доста въпроси, но ето този към днешния ден е особено актуален. Възпроизвеждам разговора тук по памет,почти едно към едно с това което му казах и това което той ми отговори :

- Аз идвам от страна в която има огромна криза на отговорността. България 45 години бе управлявана социалистически, много хора са свикнали някой друг да се грижи за тях, в нашия случай това е било комунистическата партия, която е взела майчинската функция за цялото общество. Днес в България има много хора, които са напълно безотговорни и не уважават чуждата/държавната собственост и се надяват някой да поеме грижата за тях. Какво трябва да направим за да се променят нещата?

- Трябва да минат поколение или две за да се сменят вижданията на хората. Наблюдавам този начин на мислене във всички държави от "Източния блок", много хора от тези страни, дори и днес като чуят думата "капитализъм" в главата им изникват негативни асоциации. Не мислят за предприемачество и просперитет.

- Добре, но ние може да изчезнем напълно като народ за тези 2-3 поколения. Което ще бъде много жалко, имаме интересна култура и не мисля,че заслужаваме такава съдба. 2 милиона българи вече избягаха от България, а много от тези които са останали са много бедни. Какво трябва да направим за да променим нещата по-бързо?

- Трябва ви правителство, което да подпомага предприемачите, като премахва пречките пред тях. Единствено предприемачите могат да създадат повече стойност в обществото и така неравенството и бедността да бъдат преборени. Когато се покачи общото благоденствие ще отпадне нуждата правителството да преразпределя такава голяма част от парите ни. Според мен правителството трябва да заеме ролята на "facilitator" ( да улеснява работата на бизнеса/хората), а не на играч или арбитър на пазара.

                             

Казах му,че това е доста либертариански подход и той ми отговори, че се смята за такъв, макар че много от либертарианците в САЩ да не го харесват точно заради неговия "stakeholder approach". Стана въпрос за известния ( поне на някои :Д ) Friedman vs Freeman debate. Видео по въпроса : https://www.youtube.com/watch?v=_sNKIEzYM7M . Като ми обясни, че той реално не вижда никакво противоречие между shareholder theory и stakeholder theory. Чрез stakeholder theory се обезпечава бъдещето на компания и добруването и на останалите членове на обществото засегнати от работата на компанията, като никъде не става въпрос за ограничаване на печалбите,а просто за отговорно поведение.

Попитах го какво смята за събитията в Украйна и дали одобрява позицията на Рон Пол ( известен американски либертарианец и бивш сенатор от Тексас ), който се обяви срещу санкциите наложени на Русия. Каза ми че за либертарианците принципа на неагресия е много важен, но когато някой осъществява агресия на него трябва да му се отвърне подобаващо, в противен случай това един ден би било фатално за либертарианската държава. Каза че и по подобна причина хората не харесват особено Обама, защото не е проявил твърдост с Ашар Басад и с Путин и не е нахлул в Сирия и Украйна. Но според него това било много по-добре, американците вече им било писнало от тези войни. Ирак и Афганистан ги определи като загуби.

Казах му, че въпреки тяхното ненахлуване САЩ все още има своите 300+ военни бази по цял свят, цялата военна машина поглъщаща 600 милиарда долара годишно, които ако биха били дадени за здравеопазване, биха стигнали не само за САЩ, ами за целия свят най-вероятно. Попитах го дали вижда такава тенденция в САЩ, да се спре с тези харчове. Отговори ми, че не вижда такава тенденция. В САЩ десните се престрували на либертарианци и на хора ценящи свободата, но всъщност просто използвали парите на данъкоплатците по друг начин и за тях военната машина била много добър уред за запазване на американското влияние по света.

Казах му,че така нещата изглеждат доста песимистично. В Русия имаме една тоталитарна държава, опитваща се да възкреси един пропаднал съюз, имаме китайските комунистически капиталисти, имаме и неадекватния европейския съюз. Попитах го дали няма поне една държава, която да се развива правилно. Той ми отговори, че такава държава няма.
Но по цял свят имало много хора, които вземали живота си в собствените си ръце, изграждали бизнес предприятия които са отговорни към околната среда и останалите хора и това била супер оптимистично. Промяната във виждането, че бизнеса е само да се правят пари била навсякъде по света и това щяло да доведе до огромни промени в бъдещето.

Обсъдихме и личната отговорност за хората, които ядат в МакДоналдс ( по-рано в лекцията бе станало въпрос,че храните им те правят дебел ), като го попитах хората които отиват в МакДоналдс знаят,че храната там е гадна, не трябва ли те самите първо да са отговорни към себе си? Същото е с хората които пият алкохол и пушат, те са наясно че това нещо им носи вреда. Той ми отговори, че големи компании като МакДоналдс биват принуждавани от своите потребители да предлагат по-добра храна и вече могло човек да яде в МакДоналдс нетолкова вредна храна. Нямало начин просто да не бъдат подложени на натиск от обществото,че продават такава храна и тяхната реакция да намалят калоричността й и да предлагат нови "зелени" продукти бил добър пример за неговия "stakeholder approach".



Може да видите още за Ед Фрийман тук : 

Личната му страница : http://redwardfreeman.com/

Какво е "The stakeholder theory" : https://www.youtube.com/watch?v=bIRUaLcvPe8

Ед Фрийман в TEDx : https://www.youtube.com/watch?v=7dugfwJthBY

За изборите и шопската салата.

  Здравейте приятели !

Както добре знаете минаха поредните избори за нашата мила татковина.
Вчера трябваше да отидем до урните и да пуснем по една бюлетина ( или пък да не пуснем ) за партията любима. Социалните медии кънтяха от превъзбудени послания да излезем и да гласуваме, като и аз самия написах едно такова с надеждата поне един от моите фейсбук другари да вземе да се разходи до урните и да пусне листа хартия във вълшебната кутия.

Самия аз във вчерашния ден реших да се разходя до Хага за да гласувам, като това ми отне 4 часа с влака в двете посоки и 25 евра за билети и храна.

Българското посолство в Хага

Защо не си останах вкъщи цял ден, а реших да убия половината си ден по влаковете?

  Защото смятам, че гласуването е едно от изключителните ни права като граждани и пряка възможност да определяме курса на Европа и България. Това, разбира се, не прави гласуването заради самото гласуване нещо хубаво. Когато гласуваш просто ей така, шансът да пуснеш бюлетина за кофти партия е доста голям.

  Всичко различно от осъзнатия избор е вредно. А именно осъзнатия избор прави разликата между отговорните хора и всички останали, затова и не съдя прекалено сурово някои от хората които вчера избраха да не гласуват - техните обосновани мотиви и гражданските им активности са много по-полезни от пускането на една бюлетина с някакъв номер.

Пиша за онези другите, тапетите, за които "тва не е важно", "няя смисъл" , "избори ли? Кво речи?" .

Да не се интересуваш от политика и от изхода на изборите е престъпно глупаво.
Политическата система в момента е така устроена, че държавата взема от нас и преразпределя огромен процент от изкараните от нас пари.
Ще ви го покажа и нагледно :

   Да речем Иван взема 1000 лева. От тях ще получи 784 лева, а за държавата под формата на ДОД и различни осигурителни вноски ще останат 216 лева ( 21,6 % от общата сума ).
Иван живее с приятелката си и много често той пазарува храната за двамата - 400 лева. От тези 400 лева, двадесет процента отиват за ДДС - 80 лева. От останалите 320 лева да приемем,че печалбата на магазините в които Иван е пазарувал е 30%, след като се обложат с 10% плосък данък още 10 лева ще отидат директно при държавата. Иван също има и кола и когато зарежда бензин той плаща 45% за самия бензин + печалба за бензиностанцията, останалите 55% отиват за ддс и за акцизи. Всеки месец зарежда гориво за 150 лева --> още 83 лева отиват за държавата. Купува си и дрехи за 100 лева --> още 25 лева ( ддс + дод ) отиват за държавата.

От своите 1000 лева, Иван успяха да се добере първоначално до 784, като от тях похарчва 650 за храна,гориво и дрехи. С останалите 134 си плаща жилищните консумативи.
От изработените с много труд 1000 лева, Иван оставя в края на месеца , под една или друга форма, 414 лева от своята заплата.

Това са 41,4% от заплатата на клетия Иван, които отиват да бъдат похарчени от държавните чиновници, я за "социални" помощи на още по-клетите роми, я за супер скъп инфраструктурен проект, на цени каквито и в най-развитите държави не строят, за страхотната ни полиция,която разкрива едва 15% от всички обири, я за някоя друга безполезна и обирджийска щуротия. Естествено, Иван има и други разходи за които не ми се мисли откъде ще намери пари,но при всички случаи част от похарчените от него пари в крайна сметка ще се озоват в държавната каса.

  Да не те е еня как биват харчени тези пари, като често Европа ни дава тон за какво да ги харчим, граничи с пълната глупост и безхаберие.

На първо място трябва да си поставим въпроса защо въобще позволяваме на политиците да вземат такъв голям процент от нашите пари и наистина ли ние сами не можем да се оправим по-добре с тяхното харчене?

Не вярвате ли, скъпи приятели, че вие най-добре бихте могли да решите за какво да похарчите тези 415 лева които държавата взема от вашата заплата?
Вярвате ли,че социалните услуги които държавата предоставя на своите граждани, всъщност не утежняват тяхното положение и ако хората си помагаха и саморегулираха щяхме да живеем всички по-добре?

 Аз вярвам, че колкото по-малко държавата се меси в икономиката и живота ни, толкова по-добре бихме живели. Повечето хора по природа са добри и се справят много по-добре от държавните структури, когато иде реч да се помогне на някой закъсал сънародник.
Убеден съм,че днешния свят се нуждае от по-малко чиновници и от повече отговорни и мислещи за себе си и за своите събратя хора.

Това и е една от причините да отида да гласувам, аз не просто гласувам защото така трябва, а защото единствения доказан път към прогреса и добруването на народите е ... свободата.
Тя не идва даром и трябва да се борим за нея постоянно, като гласуването за партия която би грабила по-малко от нас е стъпка във вярната посока.



Друго важно нещо е че шопската салата триумфира на евроизборите за най-готина манджа в Европа ! Малко преди европейските избори Европейският парламент стартира класация на националните ястия на страницата си във "Фейсбук".

Българската гозба спечели състезанието, след като за нея са гласували 19 200 души. Далеч зад нея на второ място се нарежда литовската студена супа от цвекло с 5700 харесвания.

Рупайте гордо шопска салата при всеки един убоден момент :)

За финал съм Ви избрал няколко хубави снимки, направени от мен в Хага :

На плажа в Хага

                                             

Найс,а? :D

Български ресторант в центъра на Хага :)

Downtown Den Haag 

Плаши ли ви Кончита Вурст?

Страхотни драми са се завихрили с победителя от тазгодишната Еврозивия Кончита Вурст.

Изключително ми е забавно как тези които най-много реват срещу това, че уж някой им е натрапвал педерастия, споделят най-много ликът на това неопределено човешко същество. Ако си убеден в своята сексуалност не би трябвало някаква жена с брада, каквито има във всеки уважаващ себе си цирк, да те стряска и плаши по какъвто и да е било начин. Никой нормален човек не би споделил пет-шест различни снимки на въпросната Кончита и коментирал дузина други с нейната прекрасна физиономия. Една жена с брада ако предизвиква в теб такъв интерес значи има нещо разбъркано и в твоята система.

И аз няма да ви покажа снимка на въпросната гражданка Вурст, защото намирам външния й вид за смущаваш , но това си е нейния личен избор да бъде такава.
По никакъв начин не ме плаши, не ме стряска, не ме страхува, че утре всички жени ще станат с бради и че няма да имаме избор и ще се наложи да купуваме бръсначи и пяна за бръснене на половинките си.

Мой приятел днес ми изказа притесненията си,че като ги показвали такива по телевизията един ден могло всички да станат такива. По тази логиката вече трябваше всички да са такива, защото в САЩ "Village people" изпълняват песни от 80-те, а пък шведите от "Army of lovers" са били тоталния хит през 90-те, както и еврейката Дана Интернешенъл ( травестит без брада )   която печели същата Евровизия през вече далечната 1998.

Ние тук, за съжаление, си имаме един Азис, който в първите му клипове и концерти е облечен като жена и дори днес продължава да стряска обществеността ( или поне тези които не са му свикнали ) с фриволното си поведение.

Та приятели плашите ли се наистина,че каквато и да е жена с брада може да ви накара да станете като нея или пък че какъвто и е да травестит може да ви превърне в педерасти.
Аз не се плаша от тези хора, а Вие от какво се страхувате?

P.S. Със сигурност не се плаша и от Адриана Лима.

P.S.2. И един клип за тези които се притесняват,че са изгубили прекалено много от мъжествеността си гледайки Кончита Вурст :

Цените на хранителните продукти в България и Холандия

Онзи ден след като минах на касата в един хранителен магазин в Нимеген, сметката ми излезе почти 10 евро . Тогава се и замислих колко ли продукти бих си купил в България със същите пари и дали цената на доста хранителни продукти в Холандия не е по-евтина?

За тези 10 евро ( 19,50 лева по днешния курс ) успях да си взема :

 

1 кг банани на цена  1,95 лева.

Половин килограм нарязани картофи на цена 0,95 лева.

Половин килограм домати на цена 1,73 лева.

300 грама салата "Айсберг" на цена 1,35 лева.

Една замразена пица "Пеперони" ( доста вкусна беше ) на цена 3,68 лева.

Кутийка царевица на цена 1,08 лева.

Шест яйца ( от свободни кокошки ххх ) на цена 1,73 лева.

250 грама гъби на цена 1,46 лева.
Панирана риба Пангасиус 300 грама за  4,07 лева. ( Половин килограм чиста струва 3 евро - почти 6 лева )

125 грама сирене "Моцарела" за 0,95 лева.

Цените които съм изнамерил посредством брошурите на разните вериги и с помощта на приятели са следните :

1 кг банани на цена -  2,40 лева ( Фантастико )

Половин килограм картофи + екстра стойност за беленето и нарязването - 0,65 лева.

Половин килограм домати - 1,75 лева ( Фантастико ) 

Парче салата айсберг от LIDL - 1,29 лева. 

Замразена пица - не намерих цени никъде

Кутия царевица "Heinz" - 1,38 лева ( Карфур ) 

10 яйца - 1,79 лева ( Билла ) 

250 грама гъби - 0,80 лева

Пангасиуса доколкото си спомням вървеше по 4,50 кг - цената му с панировката би била около 2,25 лева ( предполагам )

Моцарела "Жоси" 125 грама - 2,29

От всичките тези сметки излиза, че почти със сигурност цените на зеленчуците и плодовете в Холандия са по-ниски от тези в България. Останалите са също супер близки.

Цялото това сравнение, разбира се, търпи сериозна критика - пазарувал съм от ALDI, който е един от най-евтините магазини и е много по-евтин от магазини като Albert Hajn и Jan Linders в които цените са към 30% по-високи ( абе и качеството е по-високо :D ) .
Също така в Холандия някои от стоките са с 7% ДДС ( обикновено е 19% ).

24 часа в Ню Йорк

  Здравейте приятели !

Пиша този кратък разказ с картинки във връзка с един разговор който проведох днес с един професор в университета - холандец,който също бе пътувал много по света. Говорихме си,кой къде е бил,къде най-много му е харесало и стигнахме до заключението,че и на двама ни най-голямото разочарование е Ню Йорк.

По-надолу ще прочетете за краткия ми престой ( около 24 часа ) в "градът който никога не спи",като Ви препоръчвам да си пуснете ето тази прекрасна песен на Франк Синатра :
(тъкмо докато свърши песента ще се изчели и прегледали всичко ;) )

http://www.youtube.com/watch?v=9KJQNMqVIug&feature=player_embedded

Кацнах в Ню Йорк  в 18 часа на JFK ,оставих си багажа на дежурните "lockers"-и и веднага се отправих с "бързата" маршрутка към центъра.

Попаднахме в адското задръстване,като поне 40 минути висяхме на едно място преди да мръднем нанякъде.

Накъдето и да погледнеш и в двете платна - автомобили,автомобили и тук там по някой автобус и камион.

По едно време се раздвижихме и след известно време се озовахме в централната част на Манхатън. Там за моя беда,слязох по-рано от предвиденото на около 70 пресечки от хотела ми.
Отначало реших да тръгна пеша,но след като пребродих няколко пресечки прецених,че няма да ми е по-силите да ходя още час-два пеша,след близо три часовия ми полет от Маями.
Походих още малко,като се "насладих" на нощния Центръл парк от който излизаха всякакви хора - поне отстрани ми изглеждаше така сякаш нещо се е случило вътре и те бягаха от него.
По-късно ми разясниха,че като паднело мрак не било особено безопасно място.

Реших да си спра такси и след като 10-тина минути въобще не ме отбелязваха преминаващите таксита,а доста от тях бяха празни,помолих портиера на някакъв хотел да ми викне такси - човека ми спря такси и най-накрая се качих.

След като се качих в таксито и за първи път в живота си срещнах пакистанец.  Как го познах,че е пакистанец ли?

Беше си облепил колата с знамето на Пакистан,някакви надписи на арабски ( предполагам цитати от Корана ) и беше набичил мощно някакви техни си песни,които на мен ми се струваха като воя на минаретата.
Важното е че човека ме закара и даже му оставих бакшиш - един долар.

Намерих "хотела" си и отидох към стаята си,която се оказа на петия етаж в сграда без асансьор.
Докато се качвах по слабо осветените стълби се чуваха непознати за мен музикални мелодии от вътрешността на "хотела" и внимавах да не се спъна в някой от висящите на стълбите китайци.

Качих се на етажа си и тръгнах да си търся единичната стая. Отне ми малко време,понеже всички стаи изглеждаха идентично. Точно ето така :



Отворих вратата и останах впечатлен от големината на стаята ми - двоен ковчег :



Доста икономично.А отгоре може да видите и мрежата - тогава разбрах какво им е на кокошките. По-късно като си легнах да спя чувах как някой хърка от съседното отделение и как някой си слуша музика в другия край на етажа.

Снимките които гледах в буукинг.ком нямаха нищо общо с това и една от първите ми работи като се прибрах в България бе да им напиша коментар на тези сладури какво гадно място представлява хотелчето ми. Но след дъжд качулка.

Оставих си багажериите и тръгнах да се разхождам из Chinatown.

--------

Голяма мизерия. Беше доста мръсно - боклуци навсякъде и във въздуха се носеше една ужасна мараня,все едно канализация беше запушена.

Поразходих се насам-натам и направих няколко снимки :



Добре заварили господин Блумбърг,ама да си и бяхте изчистили града.



Капс.Капс.
Спомням си че ги питах нещо,но така и не можаха да ме упътят.

Имаше разни заведения за бързо хранене ( китайски ) ,но реших да не се натравям точно в последния ми ден в САЩ и реших да се доверя на :



Май е излишно да казвам,че вътре работеха само китайци :



Прибрах се. Взех си един душ,като прилежно си прибрах всичко в раницата и я взех със себе си в банята и легнах да спя.

Не можах да спя особено заради ужасната жега и звуците идващи отвън и от съседните колиби,но какво да се прави - като избираш най-евтината оферта така се получава понякога :D

На другата сутрин побързах да се изнеса от това гнусно място и тръгнах да обикалям из Ню Йорк !



Обходих италианския и китайския квартали,като тук дължа да отбележа че сутринта в китайския квартал докато вървях на няколко места ми се строи,че чувам квичене на прасета. Спирах се до сградите и наистина някъде отдолу идваше такъв звук. Не ми се мисли просто долу каква мизерия е. Може и да се бъркам,но определено останах крайно отвратен от китайците в Ню Йорк.



Всичко е на английски.



Тук продаваха хляб и месо на тези касетки отвън.



Разходих се малко по Бродуей,като звездите :Д



Поговорих си и с "колегата" - няколко месеца се грижих за озеленяването и чистотата на Oak Bluffs,Massachusets.



Ако бях на това място на 11 септември 2001 година,щях да видя отблизо как се сгромолясват кулите-близнаци.



Отбих се да търгувам и малко с акции,но не ме пуснаха вътре :(



Имаше някакъв полицейски-военен маратон и се бяха наредили останалите полицаи да отдадат чест на участващите.
Когато минаваше някой,насъбралите се отстрани хора ръкопляскаха бурно и викаха.

Продължих по пътя си и се качих на една лодка...



... от която се откри страхотна гледка към Манхатън.



Естествено трябваше да си направя една снимчица на тоя фон - кой знае ще отида ли втори път в Ню Йорк :Д

На след дълго пристигнахме и се озовах пред :



Ихууууууууууууууууу и аз обичам сладолед :



Като се прибирахме обратно,някакви хора ме разпознаха и започнаха ми махат :



Продължих пътя си към Уолстрийт ( без да бъда вълк ) ,като мръсотията която видях в Чайнатаун бе същата и в останалите части на Манхатън. Доста неприятно,но поне не миришеше.



Не след дълго се озовах на това емблематично място,като трябваше бая китайци да ги сръгам с лактите в ребрата за да се доредя до муцуната на бика :




Недалеч от там срещах и местния Йоло Денев и жена му :



Тук ще попитам някои леви типове и тази лелка с вдигнатия юмрук и тя ли е агент на Сорос?

Малко по-натам спрях да си почина и пред мен се откри Бруклинския мост ( не съм много сигурен )



И на тази така хубава картина,на пъпа на най-силния град,на най-могъщата държава в света,един човечец ровеше в кофите :




Това ме вкара в размисли,но все пак не ме спря да се щракна още веднъж :



Съвсем след малко на това същото място,едно прекрасно русо създадение притичваше и като ме видя как снимам наляво-надясно ми позира ( е не точно де... ) :




Поразкарах се още малко с чудната група българи,които бях срещнал по-рано край статуята на Свободата и си хванах метрото към летището.




Ако имам възможност бих ли се върнал в Ню Йорк?
Едва ли. За малкото време,което имах там не можах да посетя другите известни туристически атракции,но от малкото което видях не останах особено очарован.

Държа да отбележа,че в другите два големи града които посетих в САЩ - Маями и Бостън ми харесаха много повече,особено Маями - като един голям Слънчев бряг е ( това май не е много за харесване!? ) :)  Стига съм ви занимавал..

Фиииииуууу,адиос Америка ! Може би някога пак ще се върна ( ама като турист :)