Свобода

Свобода

вторник, 25 февруари 2014 г.

24 часа в Ню Йорк


  Здравейте приятели !

Пиша този кратък разказ с картинки във връзка с един разговор който проведох днес с един професор в университета - холандец,който също бе пътувал много по света. Говорихме си,кой къде е бил,къде най-много му е харесало и стигнахме до заключението,че и на двама ни най-голямото разочарование е Ню Йорк.

По-надолу ще прочетете за краткия ми престой ( около 24 часа ) в "градът който никога не спи",като Ви препоръчвам да си пуснете ето тази прекрасна песен на Франк Синатра :
(тъкмо докато свърши песента ще се изчели и прегледали всичко ;) )

http://www.youtube.com/watch?v=9KJQNMqVIug&feature=player_embedded

Кацнах в Ню Йорк  в 18 часа на JFK ,оставих си багажа на дежурните "lockers"-и и веднага се отправих с "бързата" маршрутка към центъра.

Попаднахме в адското задръстване,като поне 40 минути висяхме на едно място преди да мръднем нанякъде.

Накъдето и да погледнеш и в двете платна - автомобили,автомобили и тук там по някой автобус и камион.

По едно време се раздвижихме и след известно време се озовахме в централната част на Манхатън. Там за моя беда,слязох по-рано от предвиденото на около 70 пресечки от хотела ми.
Отначало реших да тръгна пеша,но след като пребродих няколко пресечки прецених,че няма да ми е по-силите да ходя още час-два пеша,след близо три часовия ми полет от Маями.
Походих още малко,като се "насладих" на нощния Центръл парк от който излизаха всякакви хора - поне отстрани ми изглеждаше така сякаш нещо се е случило вътре и те бягаха от него.
По-късно ми разясниха,че като паднело мрак не било особено безопасно място.

Реших да си спра такси и след като 10-тина минути въобще не ме отбелязваха преминаващите таксита,а доста от тях бяха празни,помолих портиера на някакъв хотел да ми викне такси - човека ми спря такси и най-накрая се качих.

След като се качих в таксито и за първи път в живота си срещнах пакистанец.  Как го познах,че е пакистанец ли?

Беше си облепил колата с знамето на Пакистан,някакви надписи на арабски ( предполагам цитати от Корана ) и беше набичил мощно някакви техни си песни,които на мен ми се струваха като воя на минаретата.
Важното е че човека ме закара и даже му оставих бакшиш - един долар.


Намерих "хотела" си и отидох към стаята си,която се оказа на петия етаж в сграда без асансьор.
Докато се качвах по слабо осветените стълби се чуваха непознати за мен музикални мелодии от вътрешността на "хотела" и внимавах да не се спъна в някой от висящите на стълбите китайци.

Качих се на етажа си и тръгнах да си търся единичната стая. Отне ми малко време,понеже всички стаи изглеждаха идентично. Точно ето така :



Отворих вратата и останах впечатлен от големината на стаята ми - двоен ковчег :



Доста икономично.А отгоре може да видите и мрежата - тогава разбрах какво им е на кокошките. По-късно като си легнах да спя чувах как някой хърка от съседното отделение и как някой си слуша музика в другия край на етажа.

Снимките които гледах в буукинг.ком нямаха нищо общо с това и една от първите ми работи като се прибрах в България бе да им напиша коментар на тези сладури какво гадно място представлява хотелчето ми. Но след дъжд качулка.

Оставих си багажериите и тръгнах да се разхождам из Chinatown.


--------

Голяма мизерия. Беше доста мръсно - боклуци навсякъде и във въздуха се носеше една ужасна мараня,все едно канализация беше запушена.

Поразходих се насам-натам и направих няколко снимки :



Добре заварили господин Блумбърг,ама да си и бяхте изчистили града.



Капс.Капс.
Спомням си че ги питах нещо,но така и не можаха да ме упътят.

Имаше разни заведения за бързо хранене ( китайски ) ,но реших да не се натравям точно в последния ми ден в САЩ и реших да се доверя на :



Май е излишно да казвам,че вътре работеха само китайци :



Прибрах се. Взех си един душ,като прилежно си прибрах всичко в раницата и я взех със себе си в банята и легнах да спя.

Не можах да спя особено заради ужасната жега и звуците идващи отвън и от съседните колиби,но какво да се прави - като избираш най-евтината оферта така се получава понякога :D

На другата сутрин побързах да се изнеса от това гнусно място и тръгнах да обикалям из Ню Йорк !



Обходих италианския и китайския квартали,като тук дължа да отбележа че сутринта в китайския квартал докато вървях на няколко места ми се строи,че чувам квичене на прасета. Спирах се до сградите и наистина някъде отдолу идваше такъв звук. Не ми се мисли просто долу каква мизерия е. Може и да се бъркам,но определено останах крайно отвратен от китайците в Ню Йорк.



Всичко е на английски.



Тук продаваха хляб и месо на тези касетки отвън.



Разходих се малко по Бродуей,като звездите :Д



Поговорих си и с "колегата" - няколко месеца се грижих за озеленяването и чистотата на Oak Bluffs,Massachusets.



Ако бях на това място на 11 септември 2001 година,щях да видя отблизо как се сгромолясват кулите-близнаци.



Отбих се да търгувам и малко с акции,но не ме пуснаха вътре :(



Имаше някакъв полицейски-военен маратон и се бяха наредили останалите полицаи да отдадат чест на участващите.
Когато минаваше някой,насъбралите се отстрани хора ръкопляскаха бурно и викаха.

Продължих по пътя си и се качих на една лодка...



... от която се откри страхотна гледка към Манхатън.



Естествено трябваше да си направя една снимчица на тоя фон - кой знае ще отида ли втори път в Ню Йорк :Д

На след дълго пристигнахме и се озовах пред :



Ихууууууууууууууууу и аз обичам сладолед :



Като се прибирахме обратно,някакви хора ме разпознаха и започнаха ми махат :



Продължих пътя си към Уолстрийт ( без да бъда вълк ) ,като мръсотията която видях в Чайнатаун бе същата и в останалите части на Манхатън. Доста неприятно,но поне не миришеше.



Не след дълго се озовах на това емблематично място,като трябваше бая китайци да ги сръгам с лактите в ребрата за да се доредя до муцуната на бика :




Недалеч от там срещах и местния Йоло Денев и жена му :



Тук ще попитам някои леви типове и тази лелка с вдигнатия юмрук и тя ли е агент на Сорос?

Малко по-натам спрях да си почина и пред мен се откри Бруклинския мост ( не съм много сигурен )



И на тази така хубава картина,на пъпа на най-силния град,на най-могъщата държава в света,един човечец ровеше в кофите :




Това ме вкара в размисли,но все пак не ме спря да се щракна още веднъж :



Съвсем след малко на това същото място,едно прекрасно русо създадение притичваше и като ме видя как снимам наляво-надясно ми позира ( е не точно де... ) :




Поразкарах се още малко с чудната група българи,които бях срещнал по-рано край статуята на Свободата и си хванах метрото към летището.




Ако имам възможност бих ли се върнал в Ню Йорк?
Едва ли. За малкото време,което имах там не можах да посетя другите известни туристически атракции,но от малкото което видях не останах особено очарован.

Държа да отбележа,че в другите два големи града които посетих в САЩ - Маями и Бостън ми харесаха много повече,особено Маями - като един голям Слънчев бряг е ( това май не е много за харесване!? ) :)  Стига съм ви занимавал..

Фиииииуууу,адиос Америка ! Може би някога пак ще се върна ( ама като турист :)

2 коментара:

  1. Браво Пепи! Много приятен пътепис! Да напишеш още един за Маями щом ти е харесал толкова.

    ОтговорИзтриване
  2. Да ,наистина няма да е лошо да напишеш беше много интересно!

    ОтговорИзтриване