Здравейте приятели !
Пиша този кратък разказ с картинки във връзка с един разговор който проведох днес с един професор в университета - холандец,който също бе пътувал много по света. Говорихме си,кой къде е бил,къде най-много му е харесало и стигнахме до заключението,че и на двама ни най-голямото разочарование е Ню Йорк.
По-надолу ще прочетете за краткия ми престой ( около 24 часа ) в "градът който никога не спи",като Ви препоръчвам да си пуснете ето тази прекрасна песен на Франк Синатра :
(тъкмо докато свърши песента ще се изчели и прегледали всичко ;) )
http://www.youtube.com/watch?v=9KJQNMqVIug&feature=player_embedded
Кацнах в Ню Йорк в 18 часа на JFK ,оставих си багажа на дежурните "lockers"-и и веднага се отправих с "бързата" маршрутка към центъра.
Попаднахме в адското задръстване,като поне 40 минути висяхме на едно място преди да мръднем нанякъде.
Накъдето и да погледнеш и в двете платна - автомобили,автомобили и тук там по някой автобус и камион.
По едно време се раздвижихме и след известно време се озовахме в централната част на Манхатън. Там за моя беда,слязох по-рано от предвиденото на около 70 пресечки от хотела ми.
Отначало реших да тръгна пеша,но след като пребродих няколко пресечки прецених,че няма да ми е по-силите да ходя още час-два пеша,след близо три часовия ми полет от Маями.
Походих още малко,като се "насладих" на нощния Центръл парк от който излизаха всякакви хора - поне отстрани ми изглеждаше така сякаш нещо се е случило вътре и те бягаха от него.
По-късно ми разясниха,че като паднело мрак не било особено безопасно място.
Реших да си спра такси и след като 10-тина минути въобще не ме отбелязваха преминаващите таксита,а доста от тях бяха празни,помолих портиера на някакъв хотел да ми викне такси - човека ми спря такси и най-накрая се качих.
След като се качих в таксито и за първи път в живота си срещнах пакистанец. Как го познах,че е пакистанец ли?
Беше си облепил колата с знамето на Пакистан,някакви надписи на арабски ( предполагам цитати от Корана ) и беше набичил мощно някакви техни си песни,които на мен ми се струваха като воя на минаретата.
Важното е че човека ме закара и даже му оставих бакшиш - един долар.
Докато се качвах по слабо осветените стълби се чуваха непознати за мен музикални мелодии от вътрешността на "хотела" и внимавах да не се спъна в някой от висящите на стълбите китайци.
Качих се на етажа си и тръгнах да си търся единичната стая. Отне ми малко време,понеже всички стаи изглеждаха идентично. Точно ето така :
Отворих вратата и останах впечатлен от големината на стаята ми - двоен ковчег :
Доста икономично.А отгоре може да видите и мрежата - тогава разбрах какво им е на кокошките. По-късно като си легнах да спя чувах как някой хърка от съседното отделение и как някой си слуша музика в другия край на етажа.
Снимките които гледах в буукинг.ком нямаха нищо общо с това и една от първите ми работи като се прибрах в България бе да им напиша коментар на тези сладури какво гадно място представлява хотелчето ми. Но след дъжд качулка.
Оставих си багажериите и тръгнах да се разхождам из Chinatown.
Голяма мизерия. Беше доста мръсно - боклуци навсякъде и във въздуха се носеше една ужасна мараня,все едно канализация беше запушена.
Поразходих се насам-натам и направих няколко снимки :
Добре заварили господин Блумбърг,ама да си и бяхте изчистили града.
Капс.Капс.
Спомням си че ги питах нещо,но така и не можаха да ме упътят.
Имаше разни заведения за бързо хранене ( китайски ) ,но реших да не се натравям точно в последния ми ден в САЩ и реших да се доверя на :
Май е излишно да казвам,че вътре работеха само китайци :
Прибрах се. Взех си един душ,като прилежно си прибрах всичко в раницата и я взех със себе си в банята и легнах да спя.
Не можах да спя особено заради ужасната жега и звуците идващи отвън и от съседните колиби,но какво да се прави - като избираш най-евтината оферта така се получава понякога :D
На другата сутрин побързах да се изнеса от това гнусно място и тръгнах да обикалям из Ню Йорк !
Обходих италианския и китайския квартали,като тук дължа да отбележа че сутринта в китайския квартал докато вървях на няколко места ми се строи,че чувам квичене на прасета. Спирах се до сградите и наистина някъде отдолу идваше такъв звук. Не ми се мисли просто долу каква мизерия е. Може и да се бъркам,но определено останах крайно отвратен от китайците в Ню Йорк.
Всичко е на английски.
Тук продаваха хляб и месо на тези касетки отвън.
Разходих се малко по Бродуей,като звездите :Д
Поговорих си и с "колегата" - няколко месеца се грижих за озеленяването и чистотата на Oak Bluffs,Massachusets.
Ако бях на това място на 11 септември 2001 година,щях да видя отблизо как се сгромолясват кулите-близнаци.
Отбих се да търгувам и малко с акции,но не ме пуснаха вътре :(
Имаше някакъв полицейски-военен маратон и се бяха наредили останалите полицаи да отдадат чест на участващите.
Когато минаваше някой,насъбралите се отстрани хора ръкопляскаха бурно и викаха.
Продължих по пътя си и се качих на една лодка...
... от която се откри страхотна гледка към Манхатън.
Естествено трябваше да си направя една снимчица на тоя фон - кой знае ще отида ли втори път в Ню Йорк :Д
На след дълго пристигнахме и се озовах пред :
Ихууууууууууууууууу и аз обичам сладолед :
Като се прибирахме обратно,някакви хора ме разпознаха и започнаха ми махат :
Продължих пътя си към Уолстрийт ( без да бъда вълк ) ,като мръсотията която видях в Чайнатаун бе същата и в останалите части на Манхатън. Доста неприятно,но поне не миришеше.
Не след дълго се озовах на това емблематично място,като трябваше бая китайци да ги сръгам с лактите в ребрата за да се доредя до муцуната на бика :
Недалеч от там срещах и местния Йоло Денев и жена му :
Тук ще попитам някои леви типове и тази лелка с вдигнатия юмрук и тя ли е агент на Сорос?
Малко по-натам спрях да си почина и пред мен се откри Бруклинския мост ( не съм много сигурен )
И на тази така хубава картина,на пъпа на най-силния град,на най-могъщата държава в света,един човечец ровеше в кофите :
Това ме вкара в размисли,но все пак не ме спря да се щракна още веднъж :
Съвсем след малко на това същото място,едно прекрасно русо създадение притичваше и като ме видя как снимам наляво-надясно ми позира ( е не точно де... ) :
Поразкарах се още малко с чудната група българи,които бях срещнал по-рано край статуята на Свободата и си хванах метрото към летището.
Ако имам възможност бих ли се върнал в Ню Йорк?
Едва ли. За малкото време,което имах там не можах да посетя другите известни туристически атракции,но от малкото което видях не останах особено очарован.
Държа да отбележа,че в другите два големи града които посетих в САЩ - Маями и Бостън ми харесаха много повече,особено Маями - като един голям Слънчев бряг е ( това май не е много за харесване!? ) :) Стига съм ви занимавал..
Фиииииуууу,адиос Америка ! Може би някога пак ще се върна ( ама като турист :)
Браво Пепи! Много приятен пътепис! Да напишеш още един за Маями щом ти е харесал толкова.
ОтговорИзтриванеДа ,наистина няма да е лошо да напишеш беше много интересно!
ОтговорИзтриване